|
|
Кучето е приятел
на човека от 15 хилядолетия, но съжителството с него поражда редица здравни
и социални проблеми. Нарастването на броя на безстопанствените и свободно скитащи
кучета увеличава риска за разпространение на редица инфекциозни и паразитни
заболявания: ехинококоза, бяс, марсилска треска, микози и други.
Всеизвестна е ролята на кучето
за възникването и разпространението на ехинококозата (кучешката тения).
Тя е тежко протичащо паразитно заболяване, което води до продължителна нетрудоспособност,
нерядко до трайна инвалидизация, а понякога и до смърт.
Източник на заразата е кучето,
в червата на което се развива полово зрялата форма на кучешката тения. Заразяването
му с нея се осъществява чрез прием на сурово месо и вътрешности на опаразитени
с ехинококови мехури животни. След като тенията достигне полова си зрялост започва
отделянето на яйца от храносмилателния тракт на кучето, които попадат в околната
среда.
Човек се заразява най-често
чрез поглъщане на яйцата на кучешката тения при пряк контакт с опаразитени кучета
(целуване, милване, игра с тях, ползване на обща постеля) и по косвен път, при
консумация на недобре измити плодове, зеленчуци и хранителни продукти.
Инкубационният (скритият) период
на заболяването при човека е от 6 месеца до 10 и повече години. От погълнатите
яйца се освобождават зародиши, които по кръвен път могат да засегнат всички
органи и системи на човешкото тяло. Там те се развиват в ехинококови кисти (мехури),
които имат размери от грахово зърно до човешка глава.
Заболяването протича като бавно
развиващ се тумор, който притиска механично органите и тъканите, като нарушава
техните функции. Тежестта на симптомите се определя от броя, големината и локализацията
на ехинококовите мехури. Най-честите усложнения на заболяването са инфектиране
на кистата, спонтанното и спукване и алергични реакции, водещи понякога до смърт.
Диагнозата се поставя чрез серологични
и инструментални изследвания.
Лечението на ехинококозата е
оперативно, като при пациенти, противопоказани за операция се провежда химиотерапия.
Целият курс на лечение (оперативно и медикаментозно) възлиза приблизително на
5 322 лева.
Бесът е инфекциозно
заболяване, което се причислява към т. нар. бавни вирусни инфекции, към които
спадат СПИН, “луда крава” и болестта на Кройцфелд-Якобс. Заразяването на човека
се осъществява чрез попадане на слюнка от болното животно (най-често куче),
при ухапване, одраскване или олигавяне на наранена кожа или лигавици. Бесът
протича с тежко засягане на централната нервна система и смъртен изход. Не бива
да се забравя, че при кучетата съществува и здраво носителство на вируса, т.е.
кучето може да бъде видимо здраво дълго време, но при ухапване да предаде заразата.
През последните години у нас
се завърна Марсилската треска – едно остро заразно заболяване,
с подчертано лятна сезонност. Преносител на заразата е кучешкият кърлеж. Заболяването
протича с характерен пъпчест обрив. Рядко се развиват тежки усложнения като
менингит, енцефалит, миокардит и други.
Кучетата са причина и за голям
брой заболявания на кожата и нейните придатъци. Най-чести сред тях са микозите
(гъбичните заболявания), които са изключително упорити и лечението им е продължително
и скъпоструващо.
Безстопанствените кучета и котки
са резервоар на бълхи, които могат да принесат чума и туларемия.
Мерките за обществена профилактика
са насочени към контролиране на броя на безстопанствените и свободно скитащи
кучета и задължителна регистрация и паспортизация на домашните, ловните и други
кучета. Стопаните са задължени на всеки 2 – 2,5 месеца да обезпаразитяват своите
питомци.
Мерките за лична профилактика
включват: избягване на тесен контакт с кучета, обилно измиване на плодовете
и зеленчуците преди консумация и хигиена на ръцете преди всяко хранене.
Хората трябва да знаят, че при одраскване и ухапване от куче или при откриване
на кърлеж върху тялото е необходимо да потърсят своевременно лекарска помощ.