Ентеробиоза и жиардиаза
Най-често срещаните
паразитози сред организираните детски колективи са ентеробиозата и
жиардиазата.
 |
Ентеробиоза
Ентеробиозата
е широко разпространена паразитоза, която засяга всички възрасти,
най-често детската и началната училищна възраст.
Причинителят на ентеробиозата е Enterobius vermicularis.
Паразитът е
разделнополов и представлява малък вретенообразен глист с белезникав
цвят, изтънен, заострен в задния край. Женските острици достигат
дължина до 12 мм и ширина до 0,50 мм. Мъжките острици са дълги
5 мм, а широки до 0,30 мм.
Биологичният
цикъл на остриците се състои от паразитен стадий в червата на
човека и ембрионално, непаразитно развитие на яйцата върху перианалните
гънки на болните или в условията на околната среда (бельо, спални,
училищни помещения, прах в работните стаи и т. н.).
От погълнатите
инвазиоспособни яйца в дванадесетопръстника се излюпват ларви,
които бързи нарастват, диференцират се на мъжки и женски, към
12-ия ден от заразяването се оплождат и постепенно попадат в
долните участъци на тънкото черво или в сляпото черво и апендикса.
От 25-ия до 30-ия ден от инвазирането оплодените зрели острици
излизат с предния си край през ануса навън, прикрепвайки се
със задния си конусообразен край и отлагат върху перианалните
гънки от 10 000 до 17 000 яйца. За 6 часа яйцата достигат състояние
на заразоспособност,която се запазва средно до 90-100 дни.
|
Източник
на паразитозата е опаразитеният човек. Предаването на заразата
става чрез контаминирани с яйца ръце, хранителни продукти,
прах, околни предмети, запрашен въздух, мухи и др. В България
е широко разпространена. В организираните детски колективи
достига от 5 до 20% и повече. Епидемиологичната инкубация
на ентеробиозата (времето от заразяване до момента на отделяне
на яйца от паразита) е 20-25 дни. Ако след 20-ия ден от първото
лечение контролните проби са отрицателни, е постигнато радикално
обезпаразитяване. Ако след 40 и повече дни контролните проби
се позитивират, е налице реинвазия, което означава, че е открито
активно ентеробиозно огнище в дома, училището, работното място
или други обекти, които болният посещава.
Клиничните
прояви зависят преди всичко от количеството на паразитите,
и състоянието на микроорганизма.
При слабо
опаразитяване без перманентна ентеробиозата протича леко без
особена клинична изява. Налице е нощен краткотраен сърбеж
около ануса, който се повтаря няколко нощи. Сънят става неспокоен,
децата се мятат в леглото, скърцат със зъби. Апетитът намалява,
появява се тежест в стомашната област, отпуснатост, болки
в корема без точна локализация. Ентеробиозата може да предизвика
упорито безсъние, намалена умствена и физическа работоспособност,
световъртеж, разсеяност. При децата се появява раздразнителност,
капризност, понижаване на успеха в училище, влошаване на поведението.
Диагнозата
се поставя чрез изследване на перианален секрет и изпражнения.
Профилактика
е ефективна, ако се спазват специфичните правила за лична
и обществена хигиена.
Личната хигиена
изисква редовно къпане, преобличане, ежедневно сутрешно измиване
на аналната област с топла вода и сапун след ставане от леглото,
измиване на ръцете със сапун и вода преди всяко ядене, изрязване
ниско на ноктите, измиване на плодовете, предпазване на храните
от запрашване и мухи.
Изграждане
на хигиенни навици у децата - да не се допуска гризане на
ноктите, смучене на пръстите или на замърсени предмети.
|
 |
Жиардиаза
Жиардиазата
е протозойна инфекция, която засяга тънкото черво и обикновено
протича без клинични прояви.
Етиология. Причинителят Giardia lamblia е
открит от руския учен Д. Ф. Ламбл през 1859 г.
Биология. Среща се в две
форми – вегетативна и цистна, която служи за предаване на заразата.Паразитите
се размножават чрез просто делене и тапицират плътно лигавицата
върху която паразитират.
Епидемиология. Жиардиазата е широко разпространена,
особено в детската възраст.
Обикновено вегетативните форми не се отделят с фекалиите, но
при разстройство могат да се открият при изследване до 20-30
минути след дефекация.. Цистите се откриват в оформени фекалии
и са устойчиви във външната среда в зависимост от влажността
и температурата до един месец. Отделят се неравномерно и периодично,
което налага при отрицателен резултат изследване 2-3 пъти през
3 дни.
Източник на инфекцията е човекът, отделящ цисти. Заразяването
става чрез поглъщане на цисти със замърсени ръце, хранителни
продукти, вода и др. Механични преносители са мухите и хлебарките,
които могат да замърсят различни предмети и хранителни продукти.
Всички хора са възприемчиви.
Клиничната картина. Протича най-често безсимптомно
и рядко с клинична симптоматика, която се проявява като чернодробна,
чревна и алергична форма на заболяването.
Профилактика. Мерките се свеждат до спазване
правилата на личната хигиена и лечение на опаризитените лица
и ликвидирането им като източник на заразата.
|
|
A-
A+