МАЛАРИЯ

        Маларията е една от най-разпространените заразни болести, известна още от дълбока древност. Тя е най-значимата тропическа болест, причиняваща висока смъртност. През периода 1855 – 1923 година е регистрирана най-голямата пандемия от малария. Названието на заболяването произтича от италианската дума “mal'aria”, която означава “лош въздух”, тъй като в Италия смятали, че причината за смъртта на хората от това заболяване е “лошият въздух”. Причинителят на маларията (Plasmodium malariae) е открит през 1880 година от френския военен хирург А. Laveran.
        През последните 50 години на миналия век, в редица страни по света, разпространението на маларията е ограничено или напълно ликвидирано, но напоследък се наблюдава влошаване на маларийната обстановка.
        По данни на СЗО, маларията представлява сериозен здравен проблем за повече от 100 страни в света, половината от които са в Африка и с население около 2 400 млн. души (40% от цялото население на земята). Всяка година се регистрират по 300 - 500 млн. клинични случаи на малария, като над 90% от тях са в Африка, в районите, разположени на юг от Сахара. Ежегодно маларията е причина за смъртта на 1,1 – 2,7 млн. души, от които около 1 млн. са деца на възраст до 5 години (25% от общата детска смъртност в Африка).
        През 1965 година България е призната от СЗО за страна с ликвидирана малария, но поради широките връзки със страните от тропическите и субтропически региони, ежегодно в нашата страна се регистрират случаи на малария, като след ликвидацията (1966 - 2009 г.) техният брой достига 2942. От внесена тропическа малария са починали 17 души. През 2009 г. са регистрирани 8 случая на внесена малария у нас, като два от тях завършиха летално.
        Великотърновски регион е един от седемте рискови региона в страната, в който има условия за предаване на инфекцията, както и наличието на биотопи на анофелийни комари - преносители на заразата.
        Маларията е заразно заболяване, което се причинява от 4 вида маларийни плазмодии. Източник на заразата са болните хора и паразитоносителите. Възприемчивостта към маларията е всеобща.
        Предаването на инфекцията става по кръвен път при:
        - ухапване от заразен комар (род Anopheles);
        - по време на бременност при увредена плацента;
        - по време на раждане при смесване на кръвта на майката и на плода;
        - при преливане на кръв от болен човек или паразитоносител, и чрез замърсени спринцовки и игли.
        Заболяването се проявява с малариен пристъп (температурна треска), повтарящ се през строго определен интервал от време. Маларийният пристъп продължава от 6 до 12 часа и протича в следните три фази: I фаза – разтрисане; II фаза - чувство за горещина, като температурата бързо се покачва и достига до 40 - 41оС; III фаза – обилно изпотяване. Според клиничното протичане се наблюдават леки, средно тежки и тежки форми на малария.
        В зависимост от видовата принадлежност на причинителите се различават няколко вида малария, от които тропическата протича най-тежко (болният може да изпадне в маларийна кома или да умре). Ако заболяването не се лекува, пристъпите преминават и болните стават паразитоносители.
        В тропическите страни предаването на маларията се извършва целогодишно (стабилна малария), а в останалите райони - само в топлите сезони на годината (нестабилна малария). В България потенциалният малариен сезон е от месец април до месец октомври.
        Профилактика на маларията включва следните мерки:
        - спрямо източника на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите и диспансерно наблюдение;
        - спрямо преносителите: борба с ларвите (ларвицидна обработка и заселяване на водоемите с рибката гамбузия), хидромелеоративни мероприятия за пресушаване и отводняване на блатата и застойните водоеми, унищожаване на комарите и други;
        - индивидуална профилактика - предпазване от ухапвания от комари (използване на репеленти, инсектициден спрей, високочестотни вибратори; замрежване на прозорци и врати и други); провеждане на химиопрофилактика с лекарствени препарати.
        Ако пътувате в чужбина - посетете личния си лекар или паразитолог, за да получите указания за предпазване от малария; набавете и вземете със себе си препоръчаните препарати за химиопрофилактика и за лична доза при спешни случаи.
        При завръщане от чужбина отново посетете личния си лекар и го уведомете, че сте се завърнали от тропическа страна; при всяко температурно състояние в период до три години след завръщането Ви незабавно потърсете медицинска помощ.

СХЕМА ЗА ХИМИОПРОФИЛАКТИКА В РАЙОНИ С РАЗПРОСТРАНЕНА МАЛАРИЯ

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА МАЛАРИЯТА, РИСК ЗА ЗАРАЗЯВАНЕ И ПРЕПОРЪКИ ЗА ХИМИОПРОФИЛАКТИКА

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ:
        MEF - MEFLOQUINE
        CHL - CHLOROQUINE
        Р – PROGUANIL
        DOX – DOXYCYCLINE
        SP – SULFADOXINE-PYRIMETHAMINE
        MAL – MALARONE (AТOVAQUONE+PROGUANIL)

ТИПИЗИРАНЕ СТЕПЕНТА НА РИСКА ОТ МАЛАРИЯ

ЗАБЕЛЕЖКА: Римските цифри I, II, III и IV се отнасят до четирите типа профилактика препоръчани от СЗО според категоризацията на СЗО на маларийния риск.