ПОЛИОМИЕЛИТ

        Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с възпалителни изменения в сивото вещество на гръбначния мозък, вяли парализи (намалена мускулна сила и тонус, и липсващи рефлекси), тежко протичане и висока смъртност.
        Боледуват предимно деца от 1 до 5 годишна възраст. Наблюдава се широко разпространено и продължително заразоносителство, което благоприятства масовото разпространение на болестта.
        Заболяването се предава основно по чревен път, но е възможен и въздушно-капков.

Заразяване

         Полиомиелитът се причинява от вирус, който издържа дълго време във външната среда – във фекалии и хранителни продукти - от 2 до 6 месеца, в канални води - до няколко месеца.
         Входна врата за вируса са носа и устата. От кръвта вирусът попада и уврежда различни органи и системи – сърце, черен дроб, далак и други, като най-силно е въздействието му върху нервната система. Вирусите се размножават най-добре в гръбначния мозък, продълговатия мозък и мозъчните обвивки. Инкубационният период е между 30 и 35 дни.          Клиничните форми са многобройни, в зависимост от разпространението на вируса в организма.
         В доимунизационния период /1954 г./ са регистрирани големи епидемии от полиомиелит, а след въвеждането на полиомиелитната ваксина, заболеваемостта рязко се снижава.
         През 50-те години на 20 век е наблюдавана първата полиомиелитна пандемия, обхванала повече от 70 страни в света.
         В България най-висока заболеваемост е регистрирана през 1947 г. След въвеждането на масова имунизация през 1959 г., заболеваемостта рязко спада. През 1991 г. е наблюдаван епидемиологичен взрив, с 46 заболели, като засегнатите са били неимунизирани или непълно имунизирани деца.

Клиника

         Заболяването протича в 4 стадия:
                  - начален стадий, изразяващ се с температура, хрема, кашлица, гърлобол, зачервено гърло, безапетитие, гадене, повръщане, диария; - препаралитичен стадий – температурата достига 39-40 градуса, болните са неспокойни, възбудени или сънливи; наблюдават се менингиални признаци - главоболие, вратна ригидност;
                  - паралитичен стадий – появяват се вяли парализи на различни мускулни групи;
                  - възстановителен стадий – продължава от 2 до 5 години. Възстановяването на парализите е в различна степен, като при немалка част от болните остават трайни поражения.

Лечение

         Лечението на полиомиелита е симптоматично – усилията са насочени към осигуряване на подходящ болничен режим, правилно хранене и ограничаване на парализите.

Източници на зараза

         Източниците на зараза са болният човек и заразоносителите.
         Болният е заразителен в последните 3 - 7 дни от инкубационния период и по време на началния стадий на заболяването. Болният отделя масивни количества зараза – в 1 г фекалии се съдържат до 10 милиона инфекциозни единици. Освен с фекалиите, вирусите се отделят и с носогърления секрет до 40-я ден от началото на заболяването.
         Особено опасни източници на зараза са заразоносителите, които не подозират, че предават инфекцията на околните.

Механизъм и фактори на предаване на заразата

         Основни фактори на предаване при фекално-оралния механизъм са хранителните продукти, включително млякото и млечните произведения, плодовете и зеленчуците; каналните и поливни води; предметите и вещите в обкръжението на болния и замърсените ръце. Заразяването се осъществява чрез поглъщане на полиовирусите, отделяни с фекалиите на болните и вирусоносителите.
         При въздушно-капковия механизъм, вирусите се отделят с носогърления секрет при говор, дишане, кашляне и кихане. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ полиовируси.

Профилактика на заболяването

         Профилактиката на полиомиелита се извършва основно чрез имунизация с противополиомиелитна ваксина в три приема - на 2-я, 3-я и 4-я месец след раждането. Реимунизация се провежда на 16 месеца и на 6 годишна възраст.
         Важно значение в профилактиката на заболяването имат и мерките за прекъсване на пътищата на предаване на инфекцията: спазване на лична хигиена; обилно измиване с вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за сурова консумация; достатъчна термична обработка на месо, мляко и яйца; консумация на вода само от проверени източници; плътно затваряне на съдовете за отпадъци; избягване на замърсени водоеми за къпане и риболов.
         При поява на съмнителни за заболяването признаци, незабавно трябва да се потърси медицинска помощ, с оглед своевременно лечение и изолация на болния за предотвратяване на разпространението на инфекцията.