|
|
 |
Птичият
грипен вирус А (Н5N1) причинява инфекция, която засяга най-често
дивите птици. Инфекцията може да се разпространи и сред домашните птици
(кокошки, патици, гъски и други). Заразените птици отделят вируса със
слюнката, носния секрет и изпражненията си, като по този начин интензивно
го разпространяват сред възприемчивите здрави птици. В редки засега случаи
вирусът може да предизвика заболяване и при хора, имали директен контакт
с болни птици. Източникът на зараза за човека са птиците, носители на вируса – домашни (кокошки, патици) и диви (главно водоплаващи – патици и гъски). Патиците могат да бъдат източник на инфекция дори и когато са напълно здрави. |
Заразяването
на хора с грипния вирус А (Н5N1) може да причини тежко заболяване и смърт. Засега
все още няма ваксина за предпазване на хората от този вирус.
Хората могат да се заразят
с вируса чрез :
• директен контакт с инфектираните
птици (болни или носители на вируса). Най-често това става при по-продължителни
и интензивни контакти (грижи за домашни птици и други);
• контакт със замърсени от птиците
предмети и повърхности;
• контакт със секреции и птичи
тор, където концентрацията на вируса е много висока.
Заразяването на хора става най-често
посредством замърсени ръце, по-рядко – при директно попадане на пръски, съдържащи
вируса върху лигавиците или при вдишването му. Счита се, че известен риск съществува
и при консумиране на продукти от птичи произход, които не са обработени термично.
Няма данни за възникване на заболявания при хора след консумация на обработени
птиче месо и яйца, защото птичите грипни вируси загиват при термичната обработка
на храната.
• Да се избягват
директни контакти, когато това е възможно, с живи и видимо здрави, болни или
умрели домашни птици.
• Да не се
пипат предмети и повърхности, замърсени с птичи изпражнения или секреции.
• Да се избягват
всякакви контакти с диви птици. Във връзка с риска от носителство на грипния
вирус А (Н5N1) сред дивите водоплаващи птици стриктно да се спазва забраната
за ловуването им.
• Да се спазва
много добра лична хигиена, най-вече често и внимателно измиване на ръцете със
сапун и вода в продължение на 15-20 секунди. При липса на условия за миене може
да се използват влажни хигиенни кърпички или дезинфектанти за ръце.
• Да не се
консумират сурови или полусурови птиче месо или продукти от птичи произход.
При приготвяне на храната, всички продукти от птичи произход, включително и
яйцата, трябва да бъдат много добре термично обработени (при достатъчно висока
температура и достатъчно дълго време), което гарантира унищожаването на вируса
на птичия грип.
• Да се спазват
следните хигиенни изисквания при приготвяне на храната:
»
Суровото месо да се съхранява отделно от сготвените и другите храни;
»
Да не се използват едни и същи нож и дъска за рязане на суровото месо и другите
храни (сготвени, или такива, които се консумират сурови);
»
Да не се пипа нито сурова, нито готвена храна, преди да се измият ръцете;
»
Да не се поставя сготвеното месо в същия съд, в който е било преди термичната
обработка;
»
Яйцата да се измиват със сапун и вода непосредствено преди приготвянето им,
след което внимателно да се измият и ръцете;
»
Да не се консумират сурови и рохки яйца;
»
Да не се използват сурови или недоварени яйца при приготвяне на ястия, които
не подлежат на термична обработка.
• Да се измиват със сапун и
вода ръцете, използваните съдове и повърхности веднага след обработка на сурово
птиче месо и яйца, тъй като същите може да са замърсени с вируса на птичия грип
(както и с други микроорганизми).
• Да се извършва самонаблюдение
за поява на симптоми, типични за заболяването при човека – респираторни или
инфекция на очите (повишена температура, силно неразположение, кашлица, затруднено
дишане, хрема и/или конюнктивит), в рамките на 10 дни след евентуално заразяване
(контакт с болни и съмнително болни птици, или с повърхности, които може да
са били замърсени от болни и умрели птици).
• Да се направи задължителна
консултация с личния лекар или със специалист по инфекциозни болести при възникване
на заболяване с температура, кашлица, затруднено дишане, или при каквото и да
е друго заболяване в този 10-дневен период. Лекарят трябва да бъде информиран
за: симптомите и възможността за заразяване с птичи грип след контакт с болни
птици или пребиваване в заразена зона преди началото на заболяването; местата,
които са посещавани; наличие на директен контакт с птици, или с болни и съмнително
болни от птичи грип лица.
• Да се изследват лабораторно
заболелите лица, съмнителни за птичи грип, с цел потвърждаване на диагнозата.
• Да се спазват следните мерки
от страна на болните, с цел предпазване на близките им хора:
»
Редовно измиване на ръцете;
»
Използване на марлена маска (по възможност);
»
Закриване на устата с ръка при кашляне и използване на еднократни носни кърпи,
които могат да се изгарят.